Есета на ученици от австрия

Да бъдеш свободен не означава само да живееш без окови, а и да носиш отговорност за себе си и обществото 

Калина Паронова

Какво означава свободата за мен?

В учебниците по история често става дума за свободата и как героически личности са се борили за нея още откакто се запазва историята. Имената и делата на героите, които са се борили за свободата на България, са задължителна част от програмата в училище. Всеки е чувал историите за Васил Левски, Христо Ботев, Стефан Караджа и Любен Каравелов.

Всяка година на трети март, денят, на който отбелязваме освобождението на България, се замислям какво биха направили героите, които са се борили за свободата в миналото, ако живееха в днешния ден. Биха ли се чувствали принудени да се борят за свободата, или биха били достатъчно доволни със състоянието на света, за да водят спокоен живот? Въпреки че България не е под чуждо владичество, мисля, че героите от миналото биха имали повод да се стремят към свободата.

За мен свободата не означава само да живееш в свободна държава, а е справедливост и толерантно общество. В него всеки може да има собствено мнение и способността да го обсъжда с други хора. Всеки може да е индивидуален, но не изолиран от всички останали.

Освен това за мен не е важна само свободата на моята държава, но и тази на всички други народи. Бидейки свързани с хора от целия свят, сме отговорни не само за себе си, а и за другите. Не трябва да сме слепи, ако някой ден хора имат нужда от помощ, за да осигурят свободата си.

Чрез делата си героите от миналото са се борили за свободата си, както са го правили и в миналото. Днес те биха се стремили към свободата както на собствените си съграждани, така и на хората по целия свят. Биха се изправяли срещу несправедливостта в обществото и в политиката. Не биха пренебрегвали какво се случва по света, протестирайки, когато не са съгласни.

Трябва да вземем пример от героите в историята. Техните дела и вярвания са пример, да помним, че можем да действаме, а не само да разсъждаваме за миналото.

Цветина Шишкова

Има ли нужда България днес от национални герои?

Имаме ли нужда от национални герои? Може би бързият отговор за много наши сънародници е „не“, но аз ще изкажа моето мнение.

Националните герои не са много днес или поне смятам, че не се уважават така, както на нас ни се иска. Да, хубаво е когато имаме достойни българи, които прославят нашата държава, но можем ли да ги наречем национални герои е друго. За мен националните герои са онези хора, които биха дали всичко за държавата си. Онези, които в момент на нужда (а той може и да настъпи) ще се борят със зъби и нокти за свободата и срещу несправедливостта. Хората, на които всичко друго ще им избледнее пред мисълта за една свободна и чиста България.

Може да се каже, че имаме нужда от национални герои с много големи сърца, които са се жертвали за нашата свобода. Да, България има нужда от национални герои. Хора, отдадени с цялата си душа.

Дара Ганчева

Има ли нужда България днес от национални герои?

Днес въпросът за нуждата от национални герои е по-актуален от всякога. В свят на бързи промени и често разклатени ценности обществото все по-силно се нуждае от личности, които да вдъхновяват и да дават посока.

Според мен България има нужда от съвременни национални герои. Причината е, че хората често губят доверие в управлението и в институциите. Когато липсват истински примери за честност, отговорност и грижа за обществото, се създава усещане за безпътица. Именно тук се появява нуждата от личности, които да възстановят тази вяра.

Съвременният герой не е задължително човек от миналото или участник във война. Това може да бъде лидер, който работи в интерес на народа, защитава справедливостта и има смелостта да взема трудни решения. Такъв човек би могъл да обедини обществото, да върне доверието между хората и да създаде усещане за принадлежност и гордост.

Освен това националните герои имат силата да вдъхновяват. Те показват, че промяната е възможна и че всеки човек може да допринесе за по-доброто бъдеще на страната. В този смисъл героите не са просто личности, а символи на надежда и посока.

В заключение, България днес има нужда от национални герои – не толкова като идеализирани фигури, а като реални примери за морал, смелост и отдаденост. Само чрез такива личности обществото може да се развива и да върви напред.

Весиан Русинов

Има ли нужда България днес от национални герои?

В днешно време образът на старите български национални герои постепенно избледнява в съзнанието на хората. Макар да са част от историята и идентичността ни, те често остават далеч от ежедневието на съвременния човек. Това поражда въпроса – имаме ли нужда от нови герои днес?

Според мен отговорът е категорично „да“. В съвременното общество липсват достатъчно примери за подражание – личности, които да вдъхновяват със своите действия, а не само с думи. Националният герой днес трябва да бъде човек, който мисли за общото благо, защитава справедливостта и поставя интересите на обществото над личните си цели.

Такива примери можем да открием сред спортистите, които постигат международни успехи и прославят България по света. В моменти на победа целият народ се обединява, изпитва гордост и усеща силата на общността. Именно тогава тези личности се превръщат в символи на национално достойнство.

Но героите не се изчерпват само със спорта. Това могат да бъдат и учители, лекари, доброволци – хора, които с ежедневните си действия допринасят за по-доброто общество. Техният пример показва, че героизмът не винаги е свързан с велики подвизи, а често се крие в постоянството, отговорността и човечността.

В заключение, България има нужда от съвременни национални герои, защото те вдъхновяват, обединяват и дават надежда. Те ни напомнят кои сме и какви можем да бъдем.

Елена Андреева

Какво означава свободата за мен

За мен свободата означава да бъда себе си, независимо къде живея. Аз живея в Австрия, но ходя на българско училище и свиря на пиано. Понякога се чувствам между два свята, но точно това ме прави свободна – мога да нося и двете култури в себе си.

Свободата е да мога да говоря на български език и да не забравям откъде съм. Когато свиря на пиано, също се чувствам свободна, защото чрез музиката изразявам чувствата си.

За мен свободата не е просто да правиш каквото искаш, а да имаш избор и да уважаваш другите. Свободна съм, когато мога да мечтая и да вървя по своя път.

←Назад към "Есета на ученици от България" 

Напред → „Ученически дейности“